Интелектуалните потребности

"Интелектуалните потребности" - от Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител"

Бебето ви има не само афективни, но и основни интелектуал­ни потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно относно начина, по който то възприема света. Никога не бива да забравяте, защото това е много важно, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.
Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прек­расно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие". Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във своята вселена.
За възрастния подобна реалност е трудна за възприема­не; ние сме преживели много години, през които съзнание­то за „аз" и „не-аз" в заобикалящата ни вселена всекими-нутно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в нача­лото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз" или „мен". Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз"-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин - неколкомесечното бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз" си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.
Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждане­то" на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигу­рявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето виж­да и чува, .толкова повече иска да види и чуе."
Наблюденията на д-р Уейн Денис в три техерански сиро­питалища осветляват този въпрос по драматичен начин. В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюше­ци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се нау­чели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберо­ни, монтирани в люлките, като само от време на време ме­дицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Ня­мали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.
Когато тези бебета навършили три години, те били прехвърлени в друго сиропиталище, което предлагало същия тип атмосфера и среда. Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Из­между -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента. Д-р Денис открил също, че едва 15% от тригодишните деца във второто сиропиталище се били научили да ходят.
При едно следващо проучване в бейрутско сиропитали­ще д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пи­пат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, пар­чета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластма­сови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пласт­масови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило сти­мулирането още по-ефикасно..
Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чуж­да помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с пре­доставените предмети. По време на опита бебетата ускори­ли четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосред­ственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да ре използва стимулът, какъвто би могло да пред­ставлява участието на възрастни в играта.
До същите заключения водят наблюденията върху раз­витието на деца, чиито родители са бедни и заемат ниско обществено положение, сравнени с децата от относително заможни семейства. На три-четири годишна възраст деца-
та, произлезли от средната класа, имат много по-високо ниво на знания и интелигентност в сравнение с децата на бедни родители. Защо? Защото децата от средните класи получават по-голямо сензорно и интелектуално стимули­ране дори в първите си месеци. Те имат достъп до повече разнообразни предмети, с който да си играят. Техните май­ки им осигуряват тези предмети, разрешават им да боравят с тях, насърчават ги в експериментирането, като едновре­менно им говорят.
С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на све­та, надарено с определен интелектуален капитал, не устоя­ва на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наслед­ство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на мак­симална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална инте­лигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет го­дини от живота му.
Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.
И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат ра­бота - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластма­сови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни пред­мети,, с които да се задави.
Производителите на играчки също предлагат многоброй­ни хитри изобретения! Поспрете у търговеца на играчки, за да купите дрънкалки и обръчи за люлка. Снабдете се с пред­мети за окачване над количката или креватчето на детето; със система от халки и хоризонтални пръчки, които бебето да хваща, за да се изправя; или пък с аквариум от прозрач­на пластмаса с рибки, който да поставите до леглото.
Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно сти­мулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в уни­версалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за
детето си.
Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебе­то предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непре­менно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.
Какво да му говорите? Всичко, което ви дойде наум. На­пример: „Дойде време за къпане, бебенцето е доволно. Дали водата му харесва днес?" Или: „Сега ще сменим пелените! Ще махнем старата пелена ей така, ще сгънем новата ей така, ще увием бебето ей така и ще закопчаем безопасната игла. Готово." Всяка майка разполага със собствен репер­тоар от думи и песни.
Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебе­то, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го лю­леете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му разви­тие. А и'самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „крот­ко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се раз­вие и да достигне максималния си потенциал на интели­гентност.
Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори ако имате домашна помощница и нямате друго дете, едва ли ще ви се иска непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, ко­гато имате желание за това. Така то ще обикне присъстви­ето ви и вие неговото.
Общ поглед върху ранното детство
Бих искал сега да направя един бегъл преглед на развитие­то на бебето ви през ранното му детство, тоест през първа­та година от живота му. Преди това обаче държа да ви пре­поръчам една книга, която описва подробно развитието на детето през първите пет години. Тя е резултат от наблюде­нията, извършени над милиони деца от д-р Арнолд Гезел и асистентите му от Клиниката за детско развитие в Йейл. Този труд е истинска енциклопедия на първите пет години и мисля, че родителите трябва да си го набавят. Той се на­рича „Малкото дете в съвременната цивилизация", защото точно това е изследваната тема. В него се описва животът и поведението на едномесечното бебе и се проследява раз­витието му до петгодишната му възраст.
Тази книга може да е особено полезна за отглеждането на първото ви дете. Всички родители опознават децата, като експериментират върху първото от тях. Понякога си мис­ля, че нямаше да е зле, ако можехме да използваме първо­то си дете като „опитно зайче" и да започваме от нулата с второто, когато вече знаем много повече (сигурен съм, че и на вас ви е минавала през ума тази мисъл, особено ако с първото дете ви е било много трудно). Д-р Гезел ви дава възможност „да имате първо дете преди първото дете". С други думи, да откриете какво представляват децата и как­во можете да очаквате от тях в различните стадии на разви­тието им. Нека моят кратък преглед на въпроса не ви спес­тява прочита на детайлните изследвания на този лекар.
Сметнах за по-удобно да разделя ранното детство на пе­риоди от по три месеца, като все пак ви напомням, че става дума за произволно делене. Искам да ви дам обща предста­ва за растежа и развитието на детето ви през тези периоди и да ви предложа подходящи средства, за да му осигурите чрез игри най-добрата среда, способна да насърчи интелек­туалното му развитие.