Трансформацията на девойката в жена

Когато девойката е все още неродила, тя е мила, невинна, леко(или не толкова леко) наивна, безгрижна, отнесена, с тяло и душа на момиченце.
Това тяло на момиченце си остава завинаги при момиченцето и не бива да скърбим за него, защото само ако го оставим можем да станем истински жени.
Когато девойката стане майка, т.е., вече е родила, първо аурата й се променя, цялото й излъчване става коренно различно, като тялото й е длъжно да последва душата, т.е., то също се променя.
Девойката превърнала се в истинска жена притежава други качества - тя е дълбока, пълна с любов, заредена със съвсем нови сили и емоции, решена да промени света, за да може детето й да расте в по-добра среда, грижовна, много по-умна отпреди, с отключени вече инстинкти и всички екстри, които Природата е подготвила като Подаръци за този толкова ценен момент от живота на една жена.
Най-интересното е, че вече родилата жена е много по-секси за противоположния пол, отколкото девойката!
Точно тук се крие разковничето! Аз държа на това, че всяка майка може да е привлекателна, но само при едно условие: че е приела новото си Аз безусловно, хармонизирала се е с малките и незначителни следички от бременността и гледа напред с уверен и изпълнен с гордост поглед! Тогава повярвайте ми нито един мъж няма да забележи нито леко увисналото коремче, нито стриите, нито нищо. Интимното привличане се базира на съвсем различни принципи и те нямат кой знае колко общо с тялото, колкото и да не ви се иска да го повярвате.
Това не означава, че трябва да се отпуснем и да не правим нищо, тъй като сме в крайна сметка една цяла система: дух и тяло.
Това, което искам да ви кажа е, че покрай масираните реклами за шампоани, лекарства, козметика и дрехи сме изградили едно твърде неестествено отношение към всичко, дори и към децата си! Но е пагубно да се обръща внимание повече на тялото, отколкото на духа, тогава и духа и тялото губят. Ако не нарушаваме баланса, ще бъдем почти префектни, а това е изумително лесно за постигане.
Единственото което можем да направим за телата си, след като сме родили е да не спираме да се движим, да спортуваме по всевъзможни начини. За да кипи едно тяло от енергия(която енергия се пренася и на духа) трябва да се изпотим минимум веднъж дневно. И това трябва да го правим не само за да бъдат красиви телата ни, а за да бъдат красиви и душите ни! Защото красотата е здраве, а здравето-красота. Но истинската красота идва не с хапчета и мазила, а с изключително голяма умствена и физическа активности.
На подсъзнателно ниво мъжът отчита факта, че родилата жена вече е дала поколение. Сега нека сравенението не прозвучи обидно някому, но все пак ние сме почвата, където мъжете посяват семенцата си.
Когато една жена роди, това означава че почвата й е плодородна, т.е. материалът няма да бъде похабен. Природата се е погрижила на хормонално ниво това да бъде отчетено и дори и да не го помирисваме или усещаме, тези към които е насочено го усещат и това е причината да ни желаят повече.
Майка=жена, дала плод=здрава генетично=Фатална и много желана жена.
На мен също ми беше трудно да повярвам в началото точно в това, но след като ми бе повторено от различни хора, че след раждането си съм "разцъфнала" (според тях), вече повярвах. А след като човек повярва в нещо, той добива уникалното свойство да променя действителността до такава степен, че и килограмите тръгват да се топят сами по-лесно.
Всичко на този свят тръгва винаги първо отвътре!

Интелектуалните потребности

"Интелектуалните потребности" - от Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител"

Бебето ви има не само афективни, но и основни интелектуал­ни потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно относно начина, по който то възприема света. Никога не бива да забравяте, защото това е много важно, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.
Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прек­расно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие". Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във своята вселена.
За възрастния подобна реалност е трудна за възприема­не; ние сме преживели много години, през които съзнание­то за „аз" и „не-аз" в заобикалящата ни вселена всекими-нутно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в нача­лото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз" или „мен". Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз"-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин - неколкомесечното бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз" си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.
Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждане­то" на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигу­рявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето виж­да и чува, .толкова повече иска да види и чуе."
Наблюденията на д-р Уейн Денис в три техерански сиро­питалища осветляват този въпрос по драматичен начин. В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюше­ци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се нау­чели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберо­ни, монтирани в люлките, като само от време на време ме­дицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Ня­мали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.
Когато тези бебета навършили три години, те били прехвърлени в друго сиропиталище, което предлагало същия тип атмосфера и среда. Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Из­между -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента. Д-р Денис открил също, че едва 15% от тригодишните деца във второто сиропиталище се били научили да ходят.
При едно следващо проучване в бейрутско сиропитали­ще д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пи­пат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, пар­чета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластма­сови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пласт­масови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило сти­мулирането още по-ефикасно..
Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чуж­да помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с пре­доставените предмети. По време на опита бебетата ускори­ли четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосред­ственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да ре използва стимулът, какъвто би могло да пред­ставлява участието на възрастни в играта.
До същите заключения водят наблюденията върху раз­витието на деца, чиито родители са бедни и заемат ниско обществено положение, сравнени с децата от относително заможни семейства. На три-четири годишна възраст деца-
та, произлезли от средната класа, имат много по-високо ниво на знания и интелигентност в сравнение с децата на бедни родители. Защо? Защото децата от средните класи получават по-голямо сензорно и интелектуално стимули­ране дори в първите си месеци. Те имат достъп до повече разнообразни предмети, с който да си играят. Техните май­ки им осигуряват тези предмети, разрешават им да боравят с тях, насърчават ги в експериментирането, като едновре­менно им говорят.
С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на све­та, надарено с определен интелектуален капитал, не устоя­ва на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наслед­ство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на мак­симална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална инте­лигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет го­дини от живота му.
Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.
И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат ра­бота - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластма­сови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни пред­мети,, с които да се задави.
Производителите на играчки също предлагат многоброй­ни хитри изобретения! Поспрете у търговеца на играчки, за да купите дрънкалки и обръчи за люлка. Снабдете се с пред­мети за окачване над количката или креватчето на детето; със система от халки и хоризонтални пръчки, които бебето да хваща, за да се изправя; или пък с аквариум от прозрач­на пластмаса с рибки, който да поставите до леглото.
Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно сти­мулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в уни­версалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за
детето си.
Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебе­то предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непре­менно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.
Какво да му говорите? Всичко, което ви дойде наум. На­пример: „Дойде време за къпане, бебенцето е доволно. Дали водата му харесва днес?" Или: „Сега ще сменим пелените! Ще махнем старата пелена ей така, ще сгънем новата ей така, ще увием бебето ей така и ще закопчаем безопасната игла. Готово." Всяка майка разполага със собствен репер­тоар от думи и песни.
Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебе­то, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го лю­леете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му разви­тие. А и'самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „крот­ко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се раз­вие и да достигне максималния си потенциал на интели­гентност.
Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори ако имате домашна помощница и нямате друго дете, едва ли ще ви се иска непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, ко­гато имате желание за това. Така то ще обикне присъстви­ето ви и вие неговото.
Общ поглед върху ранното детство
Бих искал сега да направя един бегъл преглед на развитие­то на бебето ви през ранното му детство, тоест през първа­та година от живота му. Преди това обаче държа да ви пре­поръчам една книга, която описва подробно развитието на детето през първите пет години. Тя е резултат от наблюде­нията, извършени над милиони деца от д-р Арнолд Гезел и асистентите му от Клиниката за детско развитие в Йейл. Този труд е истинска енциклопедия на първите пет години и мисля, че родителите трябва да си го набавят. Той се на­рича „Малкото дете в съвременната цивилизация", защото точно това е изследваната тема. В него се описва животът и поведението на едномесечното бебе и се проследява раз­витието му до петгодишната му възраст.
Тази книга може да е особено полезна за отглеждането на първото ви дете. Всички родители опознават децата, като експериментират върху първото от тях. Понякога си мис­ля, че нямаше да е зле, ако можехме да използваме първо­то си дете като „опитно зайче" и да започваме от нулата с второто, когато вече знаем много повече (сигурен съм, че и на вас ви е минавала през ума тази мисъл, особено ако с първото дете ви е било много трудно). Д-р Гезел ви дава възможност „да имате първо дете преди първото дете". С други думи, да откриете какво представляват децата и как­во можете да очаквате от тях в различните стадии на разви­тието им. Нека моят кратък преглед на въпроса не ви спес­тява прочита на детайлните изследвания на този лекар.
Сметнах за по-удобно да разделя ранното детство на пе­риоди от по три месеца, като все пак ви напомням, че става дума за произволно делене. Искам да ви дам обща предста­ва за растежа и развитието на детето ви през тези периоди и да ви предложа подходящи средства, за да му осигурите чрез игри най-добрата среда, способна да насърчи интелек­туалното му развитие.

"Игрите на възрастните" - любимите игри на децата ни

Вчера дъщеричката ми, която е на 2,7 годинки беше много въодушевена да ми помага във всичко, което правя. Понеже имаме двор, тя прекарва по-голямата част от деня си навън, опознавайки с настървение всяка тревичка и бубулечка в градинката. Когато сея или садя нещо, тя също иска да сее или сади, когато плевя, тя веднага започва да прави същото.
В конкретния случай, просто бях хванала една гъбичка и търках едни шкафове в лятната кухничка. Тя разбира се, не искаше да остава назад и настойчиво си поиска гъбичка и за себе си. Наблюбавах я с какво усърдите търка шкафчетата, как дори и малко да се оцапа гъбичката веднага я топва в легена с вода, за да я измие. Когато беля лук, картофи или меся кайма или тесто, тя отново проявява инициативност и желание за участие.
Много обича рано сутринта като станем от сън и излезем на двора, да си поиска чаша с вода и да започне да полива цветята в саксии.
Някои родители ще си кажат:"Ама как, няма ли да се полее с вода, да се намокри... ами лукът няма ли да й люти, а картофите - ако размаже някой по мокета? Ами докато плевим, ако изтръгне някой корен домати? А докато сеем, ако пусне повече семенца на едно място?"
И какво от това, питам аз? Та не е ли по-важно детето да се чувства приобщено към нас, собствените му родители, отколкото да го занимаване с разни безсмислени игри, които то дори не намира за кой знае колко интересни. Та все пак, интересно за тях е това, което мама и тате правят. И когато им позволят да подражават, малките деца се чувстват важни, окрилени, поощрени и най-вече истински щастливи! Това е моделът, който възприемат от нас, това е и най-естествения начин да се учат да живеят.
Забелязала съм, че колкото и играчки да купуваме на дъщеря си, те й омръзват просто неприлично бързо. И как няма да й омръзнат, след като мама и тате не си играят с тях?!
Нашите играчки са съвсем други и според нас самите, безинтересни за деца. Само дето самите деца не мислят така. Те ще предпочетат вашето "скучно" занимание пред най-шарената играчка на света. Това малко хора могат да го осъзнаят, но ако се замислят ще усетят колко е просто и логично.
"Игрите на възрастните" не само са най-интригуващите, но и имат свойството да развиват интелекта на много високо ниво. Разбира се това може да стане, единствено и само, ако родителят няма нищо против, не прави забележки на всяка крачка, а ако нещо не е наред спокойно и с усмивка на уста обяснява как трябва да стане, като най-добре е това да се съчетае с показно. Преди всичко малкият човек трябва да се чувства желан във вашата дейност, каквато и да е тя. Винаги ще намерите каква задачка да възложите на малките палавници. Това което ще ви учуди е с какво усърдие се стараят да изпълнят всичко точно.
Например, зимата бях дала на Мила да бели варени картофчета. Дадох й съд, в който да слага люспите и друг за вече обелените картофи. Аз се обърках, като сложих един обелен картоф при боклуците, но тя не се обърка! Тогава тъкмо беше навършила 2 години.
Мисълта ми беше следната: при никакви обстоятелства не бих могла да я накарам да седи мирно на едно място за повече от 5 минути. Факт е обаче, че тя не мръдна от стола цели 2 часа, докато не обели и последното картофче! Какво ви говори това?
Вместо да седят и да тъпеят пред телевизорите, децата могат и имат желание да се развиват и то по един толкова естествен и лесен и за двете страни начин...
Можем да превърнем съвместното си ежедневие с тях в едно от най-приятните изживявания на света!

Щастливото поколение - ключът към вечен живот!

Здравейте, бъдещи, настоящи и всякакви родители!
Създадох този блог с цел да си помагаме взаимно при една от най-отговорните задачи в живота на всеки човек - отглеждането на нашите деца.
Те са поколението, което ще остане след нас. Това сме самите ние, но в подобрена, ъпгрейдната версия.
Дори когато си заминем един ден от този свят, част от нас ще остане да живее тук, именно чрез тях. От нас зависи тази част да е по-добрата ни страна, а не по-лошата!
Свикнали сме да ни налагат правила за възпитание на децата, а всъщност успешна формула не съществува. Всяко дете има индивидуални нужди и специфики на характера, с които родителите са длъжни да се съобразят. Това, че съседското дете било проходило на 9 месеца, а нашето гардже още лази, няма никакво значение. Това не означава, че по-късно проходилото дете няма да надбягва след време по-рано проходилото.
Същото се отнася и до въпросите на храненето, кърменето, проговарянето, талантите, четене, писане, рисуване и т.н.
Децата ни дават изобилие от знаци и сигнали, за това кое е най-правилно, безболезнено и здравословно за самите тях. Тук идва сериозният въпрос: твърде заети ли сме да забележим тези сигнали?
Гонейки кариера, положение в обществото, материален статус, слава или власт, дали не ни е по-удобно да се придържаме към схеми и стереотипи, а всичко което излиза от тези рамки да определяме за ненормално?
Истината е, че самите ние сме ненормални, ако смятаме, че можем да съберем необятната човешка душа в клетка, пък била тя и златна.
Затова тук идва въпросът: кои и какви са нашите приоритети?
Кое е това, което остава най-трайно след нас?
В парите ли оставяме частица от себе си, в кариерата ли, във властта ли? Всички тези неща са от най-преходните и много бързо свършват!
Децата, нашите деца са тези, които остават след нас и това което са научили и видяли от нас, това и ще бъдат.
В днешно време много често срещам родители, които не оценяват стойността на това какво е да си родител, в пълния смисъл на думата.
При 95% от младите родители забелязвам досада по отношение на децата и задълженията свързани с тях. Бързат да ги дадат на ясли, градини, баби, дядовци, гледачки...
Забързани в стремглавото си ежедневие, забравят че най-важното за едно дете е вниманието, което му се отделя. Не случайно толкова много дечица страдат от аутизъм в последно време. А аутизмът се лекува много лесно - внимание, любов и нежност.
Защо хората в днешно време са толкова наплашени да станат родители?
Митовете, в които вярваме обрязват инстинктите ни и ни лишават от най-ценното - общуването родител-дете.
Тези от вас, които са се доверили на тези си родителски инстинкти, значт че не са сбъркали, защото най-правилният и здравословен начин да отгледате едно щастливо и умно дете е най-лесният(противно на всички очаквания).