Щастливото поколение - ключът към вечен живот!

Здравейте, бъдещи, настоящи и всякакви родители!
Създадох този блог с цел да си помагаме взаимно при една от най-отговорните задачи в живота на всеки човек - отглеждането на нашите деца.
Те са поколението, което ще остане след нас. Това сме самите ние, но в подобрена, ъпгрейдната версия.
Дори когато си заминем един ден от този свят, част от нас ще остане да живее тук, именно чрез тях. От нас зависи тази част да е по-добрата ни страна, а не по-лошата!
Свикнали сме да ни налагат правила за възпитание на децата, а всъщност успешна формула не съществува. Всяко дете има индивидуални нужди и специфики на характера, с които родителите са длъжни да се съобразят. Това, че съседското дете било проходило на 9 месеца, а нашето гардже още лази, няма никакво значение. Това не означава, че по-късно проходилото дете няма да надбягва след време по-рано проходилото.
Същото се отнася и до въпросите на храненето, кърменето, проговарянето, талантите, четене, писане, рисуване и т.н.
Децата ни дават изобилие от знаци и сигнали, за това кое е най-правилно, безболезнено и здравословно за самите тях. Тук идва сериозният въпрос: твърде заети ли сме да забележим тези сигнали?
Гонейки кариера, положение в обществото, материален статус, слава или власт, дали не ни е по-удобно да се придържаме към схеми и стереотипи, а всичко което излиза от тези рамки да определяме за ненормално?
Истината е, че самите ние сме ненормални, ако смятаме, че можем да съберем необятната човешка душа в клетка, пък била тя и златна.
Затова тук идва въпросът: кои и какви са нашите приоритети?
Кое е това, което остава най-трайно след нас?
В парите ли оставяме частица от себе си, в кариерата ли, във властта ли? Всички тези неща са от най-преходните и много бързо свършват!
Децата, нашите деца са тези, които остават след нас и това което са научили и видяли от нас, това и ще бъдат.
В днешно време много често срещам родители, които не оценяват стойността на това какво е да си родител, в пълния смисъл на думата.
При 95% от младите родители забелязвам досада по отношение на децата и задълженията свързани с тях. Бързат да ги дадат на ясли, градини, баби, дядовци, гледачки...
Забързани в стремглавото си ежедневие, забравят че най-важното за едно дете е вниманието, което му се отделя. Не случайно толкова много дечица страдат от аутизъм в последно време. А аутизмът се лекува много лесно - внимание, любов и нежност.
Защо хората в днешно време са толкова наплашени да станат родители?
Митовете, в които вярваме обрязват инстинктите ни и ни лишават от най-ценното - общуването родител-дете.
Тези от вас, които са се доверили на тези си родителски инстинкти, значт че не са сбъркали, защото най-правилният и здравословен начин да отгледате едно щастливо и умно дете е най-лесният(противно на всички очаквания).