"Игрите на възрастните" - любимите игри на децата ни

Вчера дъщеричката ми, която е на 2,7 годинки беше много въодушевена да ми помага във всичко, което правя. Понеже имаме двор, тя прекарва по-голямата част от деня си навън, опознавайки с настървение всяка тревичка и бубулечка в градинката. Когато сея или садя нещо, тя също иска да сее или сади, когато плевя, тя веднага започва да прави същото.
В конкретния случай, просто бях хванала една гъбичка и търках едни шкафове в лятната кухничка. Тя разбира се, не искаше да остава назад и настойчиво си поиска гъбичка и за себе си. Наблюбавах я с какво усърдите търка шкафчетата, как дори и малко да се оцапа гъбичката веднага я топва в легена с вода, за да я измие. Когато беля лук, картофи или меся кайма или тесто, тя отново проявява инициативност и желание за участие.
Много обича рано сутринта като станем от сън и излезем на двора, да си поиска чаша с вода и да започне да полива цветята в саксии.
Някои родители ще си кажат:"Ама как, няма ли да се полее с вода, да се намокри... ами лукът няма ли да й люти, а картофите - ако размаже някой по мокета? Ами докато плевим, ако изтръгне някой корен домати? А докато сеем, ако пусне повече семенца на едно място?"
И какво от това, питам аз? Та не е ли по-важно детето да се чувства приобщено към нас, собствените му родители, отколкото да го занимаване с разни безсмислени игри, които то дори не намира за кой знае колко интересни. Та все пак, интересно за тях е това, което мама и тате правят. И когато им позволят да подражават, малките деца се чувстват важни, окрилени, поощрени и най-вече истински щастливи! Това е моделът, който възприемат от нас, това е и най-естествения начин да се учат да живеят.
Забелязала съм, че колкото и играчки да купуваме на дъщеря си, те й омръзват просто неприлично бързо. И как няма да й омръзнат, след като мама и тате не си играят с тях?!
Нашите играчки са съвсем други и според нас самите, безинтересни за деца. Само дето самите деца не мислят така. Те ще предпочетат вашето "скучно" занимание пред най-шарената играчка на света. Това малко хора могат да го осъзнаят, но ако се замислят ще усетят колко е просто и логично.
"Игрите на възрастните" не само са най-интригуващите, но и имат свойството да развиват интелекта на много високо ниво. Разбира се това може да стане, единствено и само, ако родителят няма нищо против, не прави забележки на всяка крачка, а ако нещо не е наред спокойно и с усмивка на уста обяснява как трябва да стане, като най-добре е това да се съчетае с показно. Преди всичко малкият човек трябва да се чувства желан във вашата дейност, каквато и да е тя. Винаги ще намерите каква задачка да възложите на малките палавници. Това което ще ви учуди е с какво усърдие се стараят да изпълнят всичко точно.
Например, зимата бях дала на Мила да бели варени картофчета. Дадох й съд, в който да слага люспите и друг за вече обелените картофи. Аз се обърках, като сложих един обелен картоф при боклуците, но тя не се обърка! Тогава тъкмо беше навършила 2 години.
Мисълта ми беше следната: при никакви обстоятелства не бих могла да я накарам да седи мирно на едно място за повече от 5 минути. Факт е обаче, че тя не мръдна от стола цели 2 часа, докато не обели и последното картофче! Какво ви говори това?
Вместо да седят и да тъпеят пред телевизорите, децата могат и имат желание да се развиват и то по един толкова естествен и лесен и за двете страни начин...
Можем да превърнем съвместното си ежедневие с тях в едно от най-приятните изживявания на света!